С А Л С А
През последните години страста и магията наречена САЛСА навлиза и България и се радва на бързо развитие и популярност. Тя е от т. нар. социални танци - напълно свободен танц, без правила, без стандарти, които трябва да се спазват. Салса музиката е резултат от смесването на карибски, африкански и латиноамерикански ритми. Тя се е появила в САЩ през 60-те години на 20 век. В този период към Ню Йорк се е насочило голямо количество карибски емигранти, основно кубинци и пуерториканци, бягащи от тежкия режим в техните страни. Мечтаейки за своите си ритми те продължили да правят афро-карибска музика, но някакси я нагодили към начина на живот в големия град. Неподправената салса е много спонтанна и сложна музика, а танцът е жив и сексапилен. Той може да бъде доста бавен или наистина бърз, а и ритъмът може да се променя по време на песента. През 70-те години благодарение на изпълнителите от Куба, Венецуела, Пуерто Рико и Панама салсата се разпространява по целия свят, като става популярна сред хора от всички класи.
Колкото хора транцуват салса, толкова са и стиловете. Това е така, защото салса е от т. нар. социални танци - тя е напълно свободен танц, без правила, без стандарти, които трябва да се спазват. Въпреки това обаче, в различните части на света са се обособили различни стилове. Те се отличават по между си по стъпките и движенията на тялото. Ето кратко описание на някои от тези стилове:
- Кубински стил (Cuban style)
Още известен и под името “Casino salsa”, кубинският стил се отличава с изключително сложните движения с ръце. В него, характерно при танцуване е, че танцуващата двойка се движи в кръг един около друг. Вероятно поради някакви генетични причини, кубинците изглежда се раждат с изключително гъвкави стави, които им позволяват да изпълняват тези сложни финтове. По някакъв начин техните завъртания като че ли не се съобразяват с геометрията на човешкото тяло. Тъкмо ще си помислите, че някое завъртане просто няма да се получи и те ще направят нещо още по-замотано. Главата ви ще се замае не само от плетениците с ръце и шеметните завъртания, но и от ритмичното и много секси движение на тялото.
- Руеда (Rueda de Casino)
Rueda de Casino е разновидност на Cuban Style. Руеда просто означава “колело”. Това, което прави руедата уникална е, че танцуването става в “колело”, в група, като участниците често си разменят партньорите чрeз много и сложни фигури. Всички фигури си имат имена и се обявяват от водещия руедата, понякога в много бърза последователност. За много от фигурите има и знаци, за да могат да се танцуват в шумната обстановка на клубовете. За страничния наблюдател този танц може да се стори зашеметителен със сложността си и подобието си с един организиран хаос. За щастие, той е толкова лесен, колкото и всеки друг танц по двойки. Руедата може да е съвсем малка, състояща се само от две двойки или голяма, колкото позволява свободното пространство, включваща стотици двойки. При липса на място може да се танцува и руеда в руеда. Тази форма на салсата датира от 50-те години, когато се заражда по улиците и в домовете Куба.
- Л.А. стил ( L.A. style )
Както подсказва името му, този стил се е обособил в Лос Анджелис. Той е сравнително нов стил, появил се е и се е развил през последните 15 - 20 години. Характерното при LA Style е танцуването в линия. При основното движение мъжът и жената са разположени с лице един към друг и се движат напред-назад в една линия. Всички фигури се извършват в тази позиция (за разлика от кубинския стил, при който всичко става докато двамата в двойката обикалят един около друг). Създаден е за да бъде атрактивен, елегантен с много бързи завъртания, пози и впечатляващи акробатики. Повечето от движенията са с много навеждания, завъртания и падания - предостатъчно да замаят всеки зрител. LA Style се танцува само “на1”.
- Ню Йорк стил (New York style)(Salsa-mambo)
В Ню Йорк се е родил един уникален стил в салсата. Наред с LA стила, той е един от най-популярните стилове из цял свят. Превзел е почти всички събития, свързани със салсата. Причината за популярността на този стил е, че той изглежда страхотно. И по-точно, той кара жената да изглежда страхотно. Движенията са стилни и жената винаги е в центъра на танца. Момичетата го обичат заради вниманието, което получават, а на мъжете им харесва защото когато партньорката им изглежда добре и те изглеждат добре. Всеки танц, при който двойката изглежда красиво, неизбежно е обречен на голяма популярност. NY Style е много красив, елегантен и доста по- плавен от LA Style. И тук двойката през повечето време танцува на една линия, като партньорите постоянно си разменят местата създавайки динамично напрежение по между си. Силно застъпено е самостоятелното импровизиране “shine”, което са разнообразни стъпки и игра с музиката съчетани с много движения на тялото и ръцете. NY style е изпълнен с много пируети както за жената така и за мъжа. Тези завъртания понякога стават толкова светкавично, че се превръщат в същинско зрелище, което кара публиката да настръхне.
Една от уникалните техники при Нюйоркския стил е танцуването “на 2″. Ритъмът на салса е от 8 такта и нормално броим: “едно, две, три, пауза, четири, пет, шест, пауза”. Когато правим първата стъпка на първия такт казваме, че танцуваме “на 1″. Когато правим първата крачка на втория такт - танцуваме “на 2″. Когато запонете да танцувате по този начин се налага да пренастроите из основи ритъма на цялото си тяло. Трябва внимателно да следите за втория такт в музиката и да научите тялото си да следва именно него. С този различен стил ще се насладите на един напълно нов поглед поглед върху музиката и танца.
- Колумбийски стил (Colombian style)
Този стил (Colombian style) е характерен за латиноамериканските страни. Кавалерът и дамата правят повечето движения докато стоят на едно място. Произлиза от кубинския стил. Затова при много от фигурите кавалерът и дамата се въртят един около друг.
- Маями стил (Miami style)
Този стил е рожба на кубинския стил. Създаден от хилядите преселили се в Маями кубинци, с годините той е придобил свой собствен характер. Основната разлика, която ще ви впечатли, е безукорното спазване на ритъма.
- Лейдис стил (Ladies’ style)
Жените поемат инициативата, те ухажват и прелъстяват, те танцуват, а мъжете се любуват на неизмеримата им грация и красота. Това е още един аспект на салсата, който носи наслада за окото и душата.
- Соло (Shines)
Обикновено салса е танц по двойки, танцуван с хванати ръце. Напредналите танцьори обаче винаги включват соло изпълнения (Shines), които са нещо като перчене и включват ефектни стъпки и фигури изтанцувани поотделно. Предполага се че това са импровизирани прекъсвания, но съществуват голям брой „стандартни“ соло изпълнения. Освен това те най-добре подхождат на мамбо секцията на мелодията, но могат да се танцуват когато танцьорите преценят.
М Е Р Е Н Г Е
От 1930 година меренге се счита за национален танц на Доминиканската република.
Меренге е латиноамериканска музика, един от многобройните ритми популярни в наши дни в страните от Карибския регион, а също така и бърз танц. Меренге има повече от стогодишна история, но видът, в който го познаваме днес, съществува сравнително от скоро. Промените във времето са дълбоки – от фолклорна музика меренге се превръща в комерсиално направление; съответно променили са се и текстовете и маниера на изпълнение.
Странна смесица от африкански и латиноамерикански музикални традиции, меренге не прилича на останалите карибски ритми като салса, кумбия, мамбо, сон, калипсо. Привлекателното в него е веселото звучене. Много хора признават, че при звука на меренге много трудно могат да останат на място.
Меренге е един от най-динамичните латиноамерикански танци. Той естествено се танцува по двойки в такава близост, че непознатите стават приятели за броени минути. Има различни начини за танцуване на меренге. Може да се танцува самостоятелно или по двойки, близко прегърнати или по-раздалечени (когато някой се стеснява).
Меренге не е спортен танц. Затова в него няма нужда да правите резки движения, неуместно изглеждат и заучените предварително фигури, изпълнявани механически. Колкото по-естествено се движите толкова по-добре изглежда отстрани. Импровизирайте колкото може повече и спазвайте единственото изискване – не изпускайте ритъма. Именно затова меренге е много популярен танц в нощните клубове и дискотеки – защото не е нужно човек да е професионалист, за да го танцува.
Б А Ч А Т А
Музиката, позната днес като "бачата", произхожда от дълбоките Латиноамерикански традиции на китарата (така наречената "musica de guitarra"). На времето тази музика се е свирела предимно от трио и квартети, съставени от един или двама китаристи и перкусионисти. Понякога в изпълненията се е включвал и инструмент, наречен "marimba". Тъй като е възникнала сред по-бедното население, още от създаването си тя е свързвана с ниските прослойки от населението.
Бачата е музика и танц, които произхождат от провинциалните части на Доминиканската Република. Темата им обикновено е романтична, като най-често обсъжданите проблеми касаят разбитото сърце.
Музиката е в такт 4/4. Бачата се развива от, и все още има близка връзка с, панлатиноамериканския романтичен стил на име “болеро”. През годините, тя е повлияна и от меренгето и от редица латиноамерикански стилове в китарата от Куба, Пуерто Рико, Мексико и Колумбия.
Танцът бачата представлява поредица от прости стъпки, в резултат на които се получава движение напред-назад или настрани. Истинският му дух обаче се проявява в чувствените движения на ханша и тялото.
ЧА - ЧА - ЧА
Ча-ча-ча е латиноамерикански танц с кубински произход, който става популярен през 40-те години на миналия век и е разновидност на мамбо. Възниква в средата на ХХ век и бързо се разпространява в цяла Америка и Европа. Ритъмът е развит на база звученето на Дансон чрез синкопиране на четвъртия удар. Едно от предположенията за произхода на името на танца е, че то е звукоподражание на инструмента гуиро и шума, издаван от движението на краката на танцьорите.
Основната стъпка се нарича шасе (chasse). При танцуване се брои на „два-три-ча-ча/раз“. Танцът се играе от двойка (кавалер и дама). Характерни за танца са акцентите върху първия и третия такт. Танцува се насечено, а пръстите и възглавничките на краката създават впечатлението, че пробиват пода. Всички стъпки се изпълняват с носа на обувката, а движението става плътно по пода без повдигания и отпускания. Музиката е бърза и динамична. При изпълнението на характерните пресечени стъпки танцьорите отброяваят, произнасяйки сричките „ча-ча-ча“. Стъпките се правят на всеки удар, със силно движение на бедрата, колената се изправят на всеки удар. Танцът се състои от три бързи и две бавни стъпки на два и три удара. Тежестта на тялото е напред.
По време на танца двойката трябва да предаде весел, безгрижен и свободен характер, за разлика от лиричната румба. Първоначално не съществува ясно разграничение между румба и ча-ча-ча, но с времето танците категорично се разделят. Музиката на румбата придобива по-бавен темп и започва да се съчинява като правило в минорен лад, докато музиката на ча-ча-ча става по-бърза и се съчинява и в мажорен лад.
Днес ча-ча-ча е визитна картичка на латиноамериканската поп музика, доколкото на този ритъм подхожда почти всякаква аранжировка. Този танц отново е на мода. Елегантното ча-ча-ча, със своя характерен ритъм, сякаш е специално създадено, за да може жената с особена изразителност да демонстрира своята красота и женственост. Ча-ча-ча често е наричан „танц на кокетките”, тъй като много се харесва на жените, които имат по-провокативно поведение и обичат леките флиртове. Това е истински танц за съблазняване. За разлика от другите танци, в които близостта на партньорите едва позволява флиртуването, ча-ча-ча предоставя възможност на жената да кокетничи – тя горделиво се разхожда пред кавалера, стараейки се сякаш да покори не само него, но и да стане желана от цялата мъжка аудитория.
